Conjugation of кучя
to deteriorate, to harm, to inflict damage (in physical or emotional sense) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | ку́чя |
| ти | ку́чиш |
| той / тя / то | ку́чи |
| ние | ку́чим |
| вие | ку́чите |
| те | ку́чят |
Минало несвършено време
| аз | ку́чех |
| ти | ку́чеше |
| той / тя / то | ку́чеше |
| ние | ку́чехме |
| вие | ку́чехте |
| те | ку́чеха |
Минало свършено време
| аз | ку́чих |
| ти | ку́чи |
| той / тя / то | ку́чи |
| ние | ку́чихме |
| вие | ку́чихте |
| те | ку́чиха |
Повелително наклонение
| ти | кучи́ |
| вие | куче́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | ку́чещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | ку́чил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | ку́чел |
Минало страдателно причастие
| — | ку́чен |
Деепричастие
| — | ку́чейки |