Conjugation of кълва
[kɐɫˈvɤ]second-person singular aorist indicative of кълва́ (kǎlvá) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | кълва́ |
| ти | кълве́ш |
| той / тя / то | кълве́ |
| ние | кълве́м |
| вие | кълве́те |
| те | кълва́т |
Минало несвършено време
| аз | кълвя́х |
| ти | кълве́ше |
| той / тя / то | кълве́ше |
| ние | кълвя́хме |
| вие | кълвя́хте |
| те | кълвя́ха |
Минало свършено време
| аз | кълва́х |
| ти | кълва́ |
| той / тя / то | кълва́ |
| ние | кълва́хме |
| вие | кълва́хте |
| те | кълва́ха |
Повелително наклонение
| ти | кълви́ |
| вие | кълве́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | кълвя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | кълва́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | кълвя́л |
Минало страдателно причастие
| — | кълва́н |
Деепричастие
| — | кълве́йки |