Conjugation of изгубя
[izˈɡubʲɐ]to lose (to cause something to cease to be in one's possession or capability) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | изгу́бя |
| ти | изгу́биш |
| той / тя / то | изгу́би |
| ние | изгу́бим |
| вие | изгу́бите |
| те | изгу́бят |
Минало несвършено време
| аз | изгу́бех |
| ти | изгу́беше |
| той / тя / то | изгу́беше |
| ние | изгу́бехме |
| вие | изгу́бехте |
| те | изгу́беха |
Минало свършено време
| аз | изгу́бих |
| ти | изгу́би |
| той / тя / то | изгу́би |
| ние | изгу́бихме |
| вие | изгу́бихте |
| те | изгу́биха |
Повелително наклонение
| ти | изгуби́ |
| вие | изгубе́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | изгу́бил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | изгу́бел |
Минало страдателно причастие
| — | изгу́бен |