Conjugation of изкова
[iskoˈvɤ]second-person singular aorist indicative of изкова́ (izková) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | изкова́ |
| ти | изкове́ш |
| той / тя / то | изкове́ |
| ние | изкове́м |
| вие | изкове́те |
| те | изкова́т |
Минало несвършено време
| аз | изковя́х |
| ти | изкове́ше |
| той / тя / то | изкове́ше |
| ние | изковя́хме |
| вие | изковя́хте |
| те | изковя́ха |
Минало свършено време
| аз | изкова́х |
| ти | изкова́ |
| той / тя / то | изкова́ |
| ние | изкова́хме |
| вие | изкова́хте |
| те | изкова́ха |
Повелително наклонение
| ти | изкови́ |
| вие | изкове́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | изкова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | изковя́л |
Минало страдателно причастие
| — | изкова́н |