Conjugation of стукать
/[ˈstukətʲ]/ударять чем-либо, производя стук; стучать Ver definición completa →
Несовершенный вид
Инфинитив
| — | сту́кать |
Настоящее время
| я | сту́каю |
| ты | сту́каешь |
| он / она / оно | сту́кает |
| мы | сту́каем |
| вы | сту́каете |
| они | сту́кают |
Прошедшее время
| он | сту́кал |
| она | сту́кала |
| оно | сту́кало |
| они | сту́кали |
Будущее время
| я | бу́ду сту́кать |
| ты | бу́дешь сту́кать |
| он / она / оно | бу́дет сту́кать |
| мы | бу́дем сту́кать |
| вы | бу́дете сту́кать |
| они | бу́дут сту́кать |
Повелительное наклонение
| ты | сту́кай |
| вы | сту́кайте |