Conjugation of наречь
/[nɐˈrʲet͡ɕ]/дать кому-либо какое-либо имя; назвать Ver definición completa →
Совершенный вид
Инфинитив
| — | наре́чь |
Прошедшее время
| он | нарёк |
| она | нарекла́ |
| оно | нарекло́ |
| они | нарекли́ |
Будущее время
| я | нареку́ |
| ты | наречёшь |
| он / она / оно | наречёт |
| мы | наречём |
| вы | наречёте |
| они | нареку́т |
Повелительное наклонение
| ты | нареки́ |
| вы | нареки́те |