Conjugation of шептя
[ʃɛpˈtʲɤ̟]Equivalent to 'Whisper': The act of speaking in a quiet voice, especially without vibration of the vocal cords. Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | шептя́ |
| ти | шепти́ш |
| той / тя / то | шепти́ |
| ние | шепти́м |
| вие | шепти́те |
| те | шептя́т |
Минало несвършено време
| аз | шептя́х |
| ти | шепте́ше |
| той / тя / то | шепте́ше |
| ние | шептя́хме |
| вие | шептя́хте |
| те | шептя́ха |
Минало свършено време
| аз | шептя́х |
| ти | шептя́ |
| той / тя / то | шептя́ |
| ние | шептя́хме |
| вие | шептя́хте |
| те | шептя́ха |
Повелително наклонение
| ти | шепти́ |
| вие | шепте́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | шептя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | шептя́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | шептя́л |
Минало страдателно причастие
| — | шептя́н |
Деепричастие
| — | шепте́йки |