Conjugation of чупя
[ˈt͡ʃu̟pʲɐ]to break, to fracture, to crack (to cause to end up in two or more pieces) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | чу́пя |
| ти | чу́пиш |
| той / тя / то | чу́пи |
| ние | чу́пим |
| вие | чу́пите |
| те | чу́пят |
Минало несвършено време
| аз | чу́пех |
| ти | чу́пеше |
| той / тя / то | чу́пеше |
| ние | чу́пехме |
| вие | чу́пехте |
| те | чу́пеха |
Минало свършено време
| аз | чу́пих |
| ти | чу́пи |
| той / тя / то | чу́пи |
| ние | чу́пихме |
| вие | чу́пихте |
| те | чу́пиха |
Повелително наклонение
| ти | чупи́ |
| вие | чупе́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | чу́пещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | чу́пил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | чу́пел |
Минало страдателно причастие
| — | чу́пен |
Деепричастие
| — | чу́пейки |