Conjugation of упова
[opoˈva]to rely, to lean upon; see упова́ се (upová se) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | упова́ |
| ти | упове́ш |
| той / тя / то | упове́ |
| ние | упове́м |
| вие | упове́те |
| те | упова́т |
Минало несвършено време
| аз | уповя́х |
| ти | упове́ше |
| той / тя / то | упове́ше |
| ние | уповя́хме |
| вие | уповя́хте |
| те | уповя́ха |
Минало свършено време
| аз | упова́х |
| ти | упова́ |
| той / тя / то | упова́ |
| ние | упова́хме |
| вие | упова́хте |
| те | упова́ха |
Повелително наклонение
| ти | упови́ |
| вие | упове́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | упова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | уповя́л |
Минало страдателно причастие
| — | упова́н |