Conjugation of стоя
[stoˈjɤ̟]to get in position, to take place (in some Eastern dialects, incl. Banat Bulgarian) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | стоя́ |
| ти | стои́ш |
| той / тя / то | стои́ |
| ние | стои́м |
| вие | стои́те |
| те | стоя́т |
Минало несвършено време
| аз | стоя́х |
| ти | стое́ше |
| той / тя / то | стое́ше |
| ние | стоя́хме |
| вие | стоя́хте |
| те | стоя́ха |
Минало свършено време
| аз | стоя́х |
| ти | стоя́ |
| той / тя / то | стоя́ |
| ние | стоя́хме |
| вие | стоя́хте |
| те | стоя́ха |
Повелително наклонение
| ти | стой |
| вие | сто́йте |
Сегашно деятелно причастие
| — | стоя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | стоя́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | стоя́л |
Деепричастие
| — | стое́йки |