Conjugation of спра
[sprɤ]to cause something or somebody to stop, to put an end to, to bring to a stop/stand/standstill Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | спра |
| ти | спреш |
| той / тя / то | спре |
| ние | спрем |
| вие | спре́те |
| те | спрат |
Минало несвършено време
| аз | спрях |
| ти | спре́ше |
| той / тя / то | спре́ше |
| ние | спря́хме |
| вие | спря́хте |
| те | спря́ха |
Минало свършено време
| аз | спрях |
| ти | спря |
| той / тя / то | спря |
| ние | спря́хме |
| вие | спря́хте |
| те | спря́ха |
Повелително наклонение
| ти | спри |
| вие | спре́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | спрял |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | спрял |
Минало страдателно причастие
| — | спрян |