Conjugation of скубя
[ˈskubʲɐ]to pluck, to tear off (person's hair, animal's fur, bird's plumage) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | ску́бя |
| ти | ску́беш |
| той / тя / то | ску́бе |
| ние | ску́бем |
| вие | ску́бете |
| те | ску́бят |
Минало несвършено време
| аз | ску́бех |
| ти | ску́беше |
| той / тя / то | ску́беше |
| ние | ску́бехме |
| вие | ску́бехте |
| те | ску́беха |
Минало свършено време
| аз | ску́бах |
| ти | ску́ба |
| той / тя / то | ску́ба |
| ние | ску́бахме |
| вие | ску́бахте |
| те | ску́баха |
Повелително наклонение
| ти | скуби́ |
| вие | скубе́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | ску́бещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | ску́бал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | ску́бел |
Минало страдателно причастие
| — | ску́бан |
Деепричастие
| — | ску́бейки |