Conjugation of сепам
[ˈsɛpɐm]to be startled, to suddenly come to one's senses Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | се́пам |
| ти | се́паш |
| той / тя / то | се́па |
| ние | се́паме |
| вие | се́пате |
| те | се́пат |
Минало несвършено време
| аз | се́пах |
| ти | се́паше |
| той / тя / то | се́паше |
| ние | се́пахме |
| вие | се́пахте |
| те | се́паха |
Минало свършено време
| аз | се́пах |
| ти | се́па |
| той / тя / то | се́па |
| ние | се́пахме |
| вие | се́пахте |
| те | се́паха |
Повелително наклонение
| ти | се́пай |
| вие | се́пайте |
Сегашно деятелно причастие
| — | се́пащ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | се́пал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | се́пал |
Минало страдателно причастие
| — | се́пан |
Деепричастие
| — | се́пайки |