Conjugation of работя
[rɐˈbɔtʲɐ]to work (to do a specific task), to labour Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | рабо́тя |
| ти | рабо́тиш |
| той / тя / то | рабо́ти |
| ние | рабо́тим |
| вие | рабо́тите |
| те | рабо́тят |
Минало несвършено време
| аз | рабо́тех |
| ти | рабо́теше |
| той / тя / то | рабо́теше |
| ние | рабо́техме |
| вие | рабо́техте |
| те | рабо́теха |
Минало свършено време
| аз | рабо́тих |
| ти | рабо́ти |
| той / тя / то | рабо́ти |
| ние | рабо́тихме |
| вие | рабо́тихте |
| те | рабо́тиха |
Повелително наклонение
| ти | работи́ |
| вие | работе́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | рабо́тещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | рабо́тил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | рабо́тел |
Деепричастие
| — | рабо́тейки |