Conjugation of прихам
[ˈprixɐm]to bluster, to groan due to irritation (of people) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | при́хам |
| ти | при́хаш |
| той / тя / то | при́ха |
| ние | при́хаме |
| вие | при́хате |
| те | при́хат |
Минало несвършено време
| аз | при́хах |
| ти | при́хаше |
| той / тя / то | при́хаше |
| ние | при́хахме |
| вие | при́хахте |
| те | при́хаха |
Минало свършено време
| аз | при́хах |
| ти | при́ха |
| той / тя / то | при́ха |
| ние | при́хахме |
| вие | при́хахте |
| те | при́хаха |
Повелително наклонение
| ти | при́хай |
| вие | при́хайте |
Сегашно деятелно причастие
| — | при́хащ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | при́хал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | при́хал |
Минало страдателно причастие
| — | при́хан |
Деепричастие
| — | при́хайки |