Conjugation of почна
[ˈpɔt͡ʃnɐ]second-person singular aorist indicative of по́чна (póčna) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | по́чна |
| ти | по́чнеш |
| той / тя / то | по́чне |
| ние | по́чнем |
| вие | по́чнете |
| те | по́чнат |
Минало несвършено време
| аз | по́чнех |
| ти | по́чнеше |
| той / тя / то | по́чнеше |
| ние | по́чнехме |
| вие | по́чнехте |
| те | по́чнеха |
Минало свършено време
| аз | по́чнах |
| ти | по́чна |
| той / тя / то | по́чна |
| ние | по́чнахме |
| вие | по́чнахте |
| те | по́чнаха |
Повелително наклонение
| ти | почни́ |
| вие | почне́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | по́чнал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | по́чнел |
Минало страдателно причастие
| — | по́чнат |