Conjugation of отхапя
[otˈxapʲɐ]to cut off a piece by clamping the teeth, to bite off, to take a bite (of something) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | отха́пя |
| ти | отха́пеш |
| той / тя / то | отха́пе |
| ние | отха́пем |
| вие | отха́пете |
| те | отха́пят |
Минало несвършено време
| аз | отха́пех |
| ти | отха́пеше |
| той / тя / то | отха́пеше |
| ние | отха́пехме |
| вие | отха́пехте |
| те | отха́пеха |
Минало свършено време
| аз | отха́пах |
| ти | отха́па |
| той / тя / то | отха́па |
| ние | отха́пахме |
| вие | отха́пахте |
| те | отха́паха |
Повелително наклонение
| ти | отхапи́ |
| вие | отхапе́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | отха́пал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | отха́пел |
Минало страдателно причастие
| — | отха́пан |