Conjugation of отсека
[otsɛˈkɤ]to cut off, to hew off, to chop off, to cut down, to fell Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | отсека́ |
| ти | отсече́ш |
| той / тя / то | отсече́ |
| ние | отсече́м |
| вие | отсече́те |
| те | отсека́т |
Минало несвършено време
| аз | отсеча́х |
| ти | отсече́ше |
| той / тя / то | отсече́ше |
| ние | отсеча́хме |
| вие | отсеча́хте |
| те | отсеча́ха |
Минало свършено време
| аз | отся́кох |
| ти | отсе́че |
| той / тя / то | отсе́че |
| ние | отся́кохме |
| вие | отся́кохте |
| те | отся́коха |
Повелително наклонение
| ти | отсечи́ |
| вие | отсече́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | отся́къл |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | отсеча́л |
Минало страдателно причастие
| — | отсе́чен |