Conjugation of отрека
[otrɛˈkɤ]to deny, to reject, to repudiate, to renounce Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | отрека́ |
| ти | отрече́ш |
| той / тя / то | отрече́ |
| ние | отрече́м |
| вие | отрече́те |
| те | отрека́т |
Минало несвършено време
| аз | отреча́х |
| ти | отрече́ше |
| той / тя / то | отрече́ше |
| ние | отреча́хме |
| вие | отреча́хте |
| те | отреча́ха |
Минало свършено време
| аз | отре́кох |
| ти | отре́че |
| той / тя / то | отре́че |
| ние | отре́кохме |
| вие | отре́кохте |
| те | отре́коха |
Повелително наклонение
| ти | отречи́ |
| вие | отрече́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | отре́къл |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | отреча́л |
Минало страдателно причастие
| — | отре́чен |