Conjugation of оженя
[oˈʒɛnʲɐ]to get married [with за (za) ‘to someone’], to marry Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | оже́ня |
| ти | оже́ниш |
| той / тя / то | оже́ни |
| ние | оже́ним |
| вие | оже́ните |
| те | оже́нят |
Минало несвършено време
| аз | оже́нех |
| ти | оже́неше |
| той / тя / то | оже́неше |
| ние | оже́нехме |
| вие | оже́нехте |
| те | оже́неха |
Минало свършено време
| аз | оже́них |
| ти | оже́ни |
| той / тя / то | оже́ни |
| ние | оже́нихме |
| вие | оже́нихте |
| те | оже́ниха |
Повелително наклонение
| ти | ожени́ |
| вие | ожене́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | оже́нил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | оже́нел |
Минало страдателно причастие
| — | оже́нен |