Conjugation of насоча
[nɐˈsɔt͡ʃɐ]to turn, to move (e.g. to a subject in a conversation) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | насо́ча |
| ти | насо́чиш |
| той / тя / то | насо́чи |
| ние | насо́чим |
| вие | насо́чите |
| те | насо́чат |
Минало несвършено време
| аз | насо́чех |
| ти | насо́чеше |
| той / тя / то | насо́чеше |
| ние | насо́чехме |
| вие | насо́чехте |
| те | насо́чеха |
Минало свършено време
| аз | насо́чих |
| ти | насо́чи |
| той / тя / то | насо́чи |
| ние | насо́чихме |
| вие | насо́чихте |
| те | насо́чиха |
Повелително наклонение
| ти | насочи́ |
| вие | насоче́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | насо́чил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | насо́чел |
Минало страдателно причастие
| — | насо́чен |