Conjugation of нарека
[nɐrɛˈkɤ]to call, to name, to give a name to, to christen, to term, to describe, to style, to refer to (someone, something) as Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | нарека́ |
| ти | нарече́ш |
| той / тя / то | нарече́ |
| ние | нарече́м |
| вие | нарече́те |
| те | нарека́т |
Минало несвършено време
| аз | нареча́х |
| ти | нарече́ше |
| той / тя / то | нарече́ше |
| ние | нареча́хме |
| вие | нареча́хте |
| те | нареча́ха |
Минало свършено време
| аз | наре́кох |
| ти | наре́че |
| той / тя / то | наре́че |
| ние | наре́кохме |
| вие | наре́кохте |
| те | наре́коха |
Повелително наклонение
| ти | наречи́ |
| вие | нарече́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | наре́къл |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | нареча́л |
Минало страдателно причастие
| — | наре́чен |