Conjugation of намеря
[nɐˈmɛrʲɐ]to be present or located (somewhere), to be found, to arise Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | наме́ря |
| ти | наме́риш |
| той / тя / то | наме́ри |
| ние | наме́рим |
| вие | наме́рите |
| те | наме́рят |
Минало несвършено време
| аз | наме́рех |
| ти | наме́реше |
| той / тя / то | наме́реше |
| ние | наме́рехме |
| вие | наме́рехте |
| те | наме́реха |
Минало свършено време
| аз | наме́рих |
| ти | наме́ри |
| той / тя / то | наме́ри |
| ние | наме́рихме |
| вие | наме́рихте |
| те | наме́риха |
Повелително наклонение
| ти | намери́ |
| вие | намере́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | наме́рил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | наме́рел |
Минало страдателно причастие
| — | наме́рен |