Conjugation of накова
[nɐkoˈvɤ]to fasten by hammering (to hammer nails a lot or as much as needed so that the objects being joined by the nails are properly fastened) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | накова́ |
| ти | накове́ш |
| той / тя / то | накове́ |
| ние | накове́м |
| вие | накове́те |
| те | накова́т |
Минало несвършено време
| аз | наковя́х |
| ти | накове́ше |
| той / тя / то | накове́ше |
| ние | наковя́хме |
| вие | наковя́хте |
| те | наковя́ха |
Минало свършено време
| аз | накова́х |
| ти | накова́ |
| той / тя / то | накова́ |
| ние | накова́хме |
| вие | накова́хте |
| те | накова́ха |
Повелително наклонение
| ти | накови́ |
| вие | накове́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | накова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | наковя́л |
Минало страдателно причастие
| — | накова́н |