Conjugation of накажа
[nɐˈkaʒɐ]to punish, to penalize (to impose a punishment or penalty on someone) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | нака́жа |
| ти | нака́жеш |
| той / тя / то | нака́же |
| ние | нака́жем |
| вие | нака́жете |
| те | нака́жат |
Минало несвършено време
| аз | нака́жех |
| ти | нака́жеше |
| той / тя / то | нака́жеше |
| ние | нака́жехме |
| вие | нака́жехте |
| те | нака́жеха |
Минало свършено време
| аз | нака́зах |
| ти | нака́за |
| той / тя / то | нака́за |
| ние | нака́захме |
| вие | нака́захте |
| те | нака́заха |
Повелително наклонение
| ти | накажи́ |
| вие | накаже́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | нака́зал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | нака́жел |
Минало страдателно причастие
| — | нака́зан |