Conjugation of назова
[nɐzoˈvɤ]second-person singular aorist indicative of назова́ (nazová) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | назова́ |
| ти | назове́ш |
| той / тя / то | назове́ |
| ние | назове́м |
| вие | назове́те |
| те | назова́т |
Минало несвършено време
| аз | назовя́х |
| ти | назове́ше |
| той / тя / то | назове́ше |
| ние | назовя́хме |
| вие | назовя́хте |
| те | назовя́ха |
Минало свършено време
| аз | назова́х |
| ти | назова́ |
| той / тя / то | назова́ |
| ние | назова́хме |
| вие | назова́хте |
| те | назова́ха |
Повелително наклонение
| ти | назови́ |
| вие | назове́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | назова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | назовя́л |
Минало страдателно причастие
| — | назова́н |