Conjugation of наема
[nɐˈɛmɐ]third-person singular present indicative of нае́мам (naémam) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | нае́ма |
| ти | нае́меш |
| той / тя / то | нае́ме |
| ние | нае́мем |
| вие | нае́мете |
| те | нае́мат |
Минало несвършено време
| аз | нае́мех |
| ти | нае́меше |
| той / тя / то | нае́меше |
| ние | нае́мехме |
| вие | нае́мехте |
| те | нае́меха |
Минало свършено време
| аз | нае́х |
| ти | нае́ |
| той / тя / то | нае́ |
| ние | нае́хме |
| вие | нае́хте |
| те | нае́ха |
Повелително наклонение
| ти | наеми́ |
| вие | наеме́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | нае́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | нае́мел |
Минало страдателно причастие
| — | нае́т |