Conjugation of надяна
[nɐˈdʲa̟nɐ]to put, to hang (something on one's hand, neck or shoulder) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | надя́на |
| ти | наде́неш |
| той / тя / то | наде́не |
| ние | наде́нем |
| вие | наде́нете |
| те | надя́нат |
Минало несвършено време
| аз | наде́нех |
| ти | наде́неше |
| той / тя / то | наде́неше |
| ние | наде́нехме |
| вие | наде́нехте |
| те | наде́неха |
Минало свършено време
| аз | надя́нах |
| ти | надя́на |
| той / тя / то | надя́на |
| ние | надя́нахме |
| вие | надя́нахте |
| те | надя́наха |
Повелително наклонение
| ти | надени́ |
| вие | надене́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | надя́нал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | наде́нел |
Минало страдателно причастие
| — | надя́нат |