Conjugation of мътя
[ˈmɤtʲɐ]to get confused, perplexed (of one's mind, conscience) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | мъ́тя |
| ти | мъ́тиш |
| той / тя / то | мъ́ти |
| ние | мъ́тим |
| вие | мъ́тите |
| те | мъ́тят |
Минало несвършено време
| аз | мъ́тех |
| ти | мъ́теше |
| той / тя / то | мъ́теше |
| ние | мъ́техме |
| вие | мъ́техте |
| те | мъ́теха |
Минало свършено време
| аз | мъ́тих |
| ти | мъ́ти |
| той / тя / то | мъ́ти |
| ние | мъ́тихме |
| вие | мъ́тихте |
| те | мъ́тиха |
Повелително наклонение
| ти | мъти́ |
| вие | мъте́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | мъ́тещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | мъ́тил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | мъ́тел |
Минало страдателно причастие
| — | мъ́тен |
Деепричастие
| — | мъ́тейки |