Conjugation of мъждя
[mɐʒˈdʲɤ̟]to fade away, to faint (for force, process) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | мъждя́ |
| ти | мъжди́ш |
| той / тя / то | мъжди́ |
| ние | мъжди́м |
| вие | мъжди́те |
| те | мъждя́т |
Минало несвършено време
| аз | мъждя́х |
| ти | мъжде́ше |
| той / тя / то | мъжде́ше |
| ние | мъждя́хме |
| вие | мъждя́хте |
| те | мъждя́ха |
Минало свършено време
| аз | мъждя́х |
| ти | мъждя́ |
| той / тя / то | мъждя́ |
| ние | мъждя́хме |
| вие | мъждя́хте |
| те | мъждя́ха |
Повелително наклонение
| ти | мъжди́ |
| вие | мъжде́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | мъждя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | мъждя́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | мъждя́л |
Деепричастие
| — | мъжде́йки |