Conjugation of мня
[mnʲɤ̟](+ dative pronoun) to seem to somebody, to be in opinion Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | мня |
| ти | мниш |
| той / тя / то | мни |
| ние | мним |
| вие | мни́те |
| те | мнят |
Минало несвършено време
| аз | мнях |
| ти | мне́ше |
| той / тя / то | мне́ше |
| ние | мня́хме |
| вие | мня́хте |
| те | мня́ха |
Минало свършено време
| аз | мних |
| ти | мни |
| той / тя / то | мни |
| ние | мни́хме |
| вие | мни́хте |
| те | мни́ха |
Повелително наклонение
| ти | мни |
| вие | мне́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | мнящ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | мнил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | мнял |
Деепричастие
| — | мне́йки |