Conjugation of миря
[miˈrʲa̟]to pacify, to appease, to reconcile (hostile parties) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | миря́ |
| ти | мири́ш |
| той / тя / то | мири́ |
| ние | мири́м |
| вие | мири́те |
| те | миря́т |
Минало несвършено време
| аз | миря́х |
| ти | мире́ше |
| той / тя / то | мире́ше |
| ние | миря́хме |
| вие | миря́хте |
| те | миря́ха |
Минало свършено време
| аз | мири́х |
| ти | мири́ |
| той / тя / то | мири́ |
| ние | мири́хме |
| вие | мири́хте |
| те | мири́ха |
Повелително наклонение
| ти | мири́ |
| вие | мире́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | миря́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | мири́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | миря́л |
Минало страдателно причастие
| — | мире́н |
Деепричастие
| — | мире́йки |