Conjugation of меря
[ˈmɛrʲɐ]to compare [with с (s) ‘to someone’], to match Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | ме́ря |
| ти | ме́риш |
| той / тя / то | ме́ри |
| ние | ме́рим |
| вие | ме́рите |
| те | ме́рят |
Минало несвършено време
| аз | ме́рех |
| ти | ме́реше |
| той / тя / то | ме́реше |
| ние | ме́рехме |
| вие | ме́рехте |
| те | ме́реха |
Минало свършено време
| аз | ме́рих |
| ти | ме́ри |
| той / тя / то | ме́ри |
| ние | ме́рихме |
| вие | ме́рихте |
| те | ме́риха |
Повелително наклонение
| ти | мери́ |
| вие | мере́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | ме́рещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | ме́рил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | ме́рел |
Минало страдателно причастие
| — | ме́рен |
Деепричастие
| — | ме́рейки |