Conjugation of кървя
[kɐrˈvʲɤ̟]to bleed (to lose blood through an injured blood vessel) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | кървя́ |
| ти | кърви́ш |
| той / тя / то | кърви́ |
| ние | кърви́м |
| вие | кърви́те |
| те | кървя́т |
Минало несвършено време
| аз | кървя́х |
| ти | кърве́ше |
| той / тя / то | кърве́ше |
| ние | кървя́хме |
| вие | кървя́хте |
| те | кървя́ха |
Минало свършено време
| аз | кърви́х |
| ти | кърви́ |
| той / тя / то | кърви́ |
| ние | кърви́хме |
| вие | кърви́хте |
| те | кърви́ха |
Повелително наклонение
| ти | кърви́ |
| вие | кърве́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | кървя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | кърви́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | кървя́л |
Деепричастие
| — | кърве́йки |