Conjugation of кова
[koˈvɤ]second/third-person singular aorist indicative of кова́ (ková) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | кова́ |
| ти | кове́ш |
| той / тя / то | кове́ |
| ние | кове́м |
| вие | кове́те |
| те | кова́т |
Минало несвършено време
| аз | ковя́х |
| ти | кове́ше |
| той / тя / то | кове́ше |
| ние | ковя́хме |
| вие | ковя́хте |
| те | ковя́ха |
Минало свършено време
| аз | кова́х |
| ти | кова́ |
| той / тя / то | кова́ |
| ние | кова́хме |
| вие | кова́хте |
| те | кова́ха |
Повелително наклонение
| ти | кови́ |
| вие | кове́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | ковя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | кова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | ковя́л |
Минало страдателно причастие
| — | кова́н |
Деепричастие
| — | кове́йки |