Conjugation of имам
[ˈimɐm]to suffer from (an illness), have (an illness) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | и́мам |
| ти | и́маш |
| той / тя / то | и́ма |
| ние | и́маме |
| вие | и́мате |
| те | и́мат |
Минало несвършено време
| аз | и́мах |
| ти | и́маше |
| той / тя / то | и́маше |
| ние | и́махме |
| вие | и́махте |
| те | и́маха |
Минало свършено време
| аз | и́мах |
| ти | и́ма |
| той / тя / то | и́ма |
| ние | и́махме |
| вие | и́махте |
| те | и́маха |
Повелително наклонение
| ти | и́май |
| вие | и́майте |
Сегашно деятелно причастие
| — | и́мащ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | и́мал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | и́мал |
Минало страдателно причастие
| — | и́ман |
Деепричастие
| — | и́майки |
Свършен вид
Сегашно време
| аз | и́мам |
| ти | и́маш |
| той / тя / то | и́ма |
| ние | и́маме |
| вие | и́мате |
| те | и́мат |
Минало несвършено време
| аз | и́мах |
| ти | и́маше |
| той / тя / то | и́маше |
| ние | и́махме |
| вие | и́махте |
| те | и́маха |
Минало свършено време
| аз | и́мах |
| ти | и́ма |
| той / тя / то | и́ма |
| ние | и́махме |
| вие | и́махте |
| те | и́маха |
Повелително наклонение
| ти | и́май |
| вие | и́майте |
Минало свършено деятелно причастие
| — | и́мал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | и́мал |
Минало страдателно причастие
| — | и́ман |
Сегашно деятелно причастие
| — | и́мащ |
Деепричастие
| — | и́майки |