Conjugation of изрева
[izrɛˈvɤ]second-person singular aorist indicative of изрева́ (izrevá) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | изрева́ |
| ти | изреве́ш |
| той / тя / то | изреве́ |
| ние | изреве́м |
| вие | изреве́те |
| те | изрева́т |
Минало несвършено време
| аз | изревя́х |
| ти | изреве́ше |
| той / тя / то | изреве́ше |
| ние | изревя́хме |
| вие | изревя́хте |
| те | изревя́ха |
Минало свършено време
| аз | изрева́х |
| ти | изрева́ |
| той / тя / то | изрева́ |
| ние | изрева́хме |
| вие | изрева́хте |
| те | изрева́ха |
Повелително наклонение
| ти | изреви́ |
| вие | изреве́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | изрева́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | изревя́л |