Conjugation of изора
[izoˈrɤ]second-person singular aorist indicative of изора́ (izorá) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | изора́ |
| ти | изоре́ш |
| той / тя / то | изоре́ |
| ние | изоре́м |
| вие | изоре́те |
| те | изора́т |
Минало несвършено време
| аз | изоря́х |
| ти | изоре́ше |
| той / тя / то | изоре́ше |
| ние | изоря́хме |
| вие | изоря́хте |
| те | изоря́ха |
Минало свършено време
| аз | изора́х |
| ти | изора́ |
| той / тя / то | изора́ |
| ние | изора́хме |
| вие | изора́хте |
| те | изора́ха |
Повелително наклонение
| ти | изори́ |
| вие | изоре́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | изора́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | изоря́л |
Минало страдателно причастие
| — | изора́н |