Conjugation of изброя
[izbroˈja̟]to enumerate; to recite (count the number of) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | изброя́ |
| ти | изброи́ш |
| той / тя / то | изброи́ |
| ние | изброи́м |
| вие | изброи́те |
| те | изброя́т |
Минало несвършено време
| аз | изброя́х |
| ти | изброе́ше |
| той / тя / то | изброе́ше |
| ние | изброя́хме |
| вие | изброя́хте |
| те | изброя́ха |
Минало свършено време
| аз | изброи́х |
| ти | изброи́ |
| той / тя / то | изброи́ |
| ние | изброи́хме |
| вие | изброи́хте |
| те | изброи́ха |
Повелително наклонение
| ти | избро́й |
| вие | избро́йте |
Минало свършено деятелно причастие
| — | изброи́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | изброя́л |
Минало страдателно причастие
| — | изброе́н |
Сегашно деятелно причастие
| — | изброя́щ |
Деепричастие
| — | изброе́йки |