Conjugation of зова
[zoˈvɤ]second/third-person singular aorist indicative of зова́ (zová) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | зова́ |
| ти | зове́ш |
| той / тя / то | зове́ |
| ние | зове́м |
| вие | зове́те |
| те | зова́т |
Минало несвършено време
| аз | зовя́х |
| ти | зове́ше |
| той / тя / то | зове́ше |
| ние | зовя́хме |
| вие | зовя́хте |
| те | зовя́ха |
Минало свършено време
| аз | зова́х |
| ти | зова́ |
| той / тя / то | зова́ |
| ние | зова́хме |
| вие | зова́хте |
| те | зова́ха |
Повелително наклонение
| ти | зови́ |
| вие | зове́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | зовя́щ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | зова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | зовя́л |
Минало страдателно причастие
| — | зова́н |
Деепричастие
| — | зове́йки |