Conjugation of зарека
[zɐrɛˈkɤ]to implore, to entreat, to beseech, to conjure Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | зарека́ |
| ти | зарече́ш |
| той / тя / то | зарече́ |
| ние | зарече́м |
| вие | зарече́те |
| те | зарека́т |
Минало несвършено време
| аз | зареча́х |
| ти | зарече́ше |
| той / тя / то | зарече́ше |
| ние | зареча́хме |
| вие | зареча́хте |
| те | зареча́ха |
Минало свършено време
| аз | заре́кох |
| ти | заре́че |
| той / тя / то | заре́че |
| ние | заре́кохме |
| вие | заре́кохте |
| те | заре́коха |
Повелително наклонение
| ти | заречи́ |
| вие | зарече́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | заре́къл |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | зареча́л |
Минало страдателно причастие
| — | заре́чен |