Conjugation of зарева
[zɐrɛˈvɤ]second/third-person singular aorist indicative of зарева́ (zarevá) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | зарева́ |
| ти | зареве́ш |
| той / тя / то | зареве́ |
| ние | зареве́м |
| вие | зареве́те |
| те | зарева́т |
Минало несвършено време
| аз | заревя́х |
| ти | зареве́ше |
| той / тя / то | зареве́ше |
| ние | заревя́хме |
| вие | заревя́хте |
| те | заревя́ха |
Минало свършено време
| аз | зарева́х |
| ти | зарева́ |
| той / тя / то | зарева́ |
| ние | зарева́хме |
| вие | зарева́хте |
| те | зарева́ха |
Повелително наклонение
| ти | зареви́ |
| вие | зареве́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | зарева́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | заревя́л |