Conjugation of заора
[zɐoˈrɤ]second-person singular aorist indicative of заора́ (zaorá) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | заора́ |
| ти | заоре́ш |
| той / тя / то | заоре́ |
| ние | заоре́м |
| вие | заоре́те |
| те | заора́т |
Минало несвършено време
| аз | заоря́х |
| ти | заоре́ше |
| той / тя / то | заоре́ше |
| ние | заоря́хме |
| вие | заоря́хте |
| те | заоря́ха |
Минало свършено време
| аз | заора́х |
| ти | заора́ |
| той / тя / то | заора́ |
| ние | заора́хме |
| вие | заора́хте |
| те | заора́ха |
Повелително наклонение
| ти | заори́ |
| вие | заоре́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | заора́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | заоря́л |
Минало страдателно причастие
| — | заора́н |