Conjugation of заема
[zɐˈɛmɐ]to take over, to occupy, to seize (e.g. an enemy position) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | зае́ма |
| ти | зае́меш |
| той / тя / то | зае́ме |
| ние | зае́мем |
| вие | зае́мете |
| те | зае́мат |
Минало несвършено време
| аз | зае́мех |
| ти | зае́меше |
| той / тя / то | зае́меше |
| ние | зае́мехме |
| вие | зае́мехте |
| те | зае́меха |
Минало свършено време
| аз | зае́х |
| ти | зае́ |
| той / тя / то | зае́ |
| ние | зае́хме |
| вие | зае́хте |
| те | зае́ха |
Повелително наклонение
| ти | заеми́ |
| вие | заеме́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | зае́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | зае́мел |
Минало страдателно причастие
| — | зае́т |
Practice in context
Fill in the verb in real sentences — correct answers count toward the table above.