Conjugation of дотека
[dotɛˈkɤ]to come/flow/run up to, to come/run/flow as far as Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | дотека́ |
| ти | дотече́ш |
| той / тя / то | дотече́ |
| ние | дотече́м |
| вие | дотече́те |
| те | дотека́т |
Минало несвършено време
| аз | дотеча́х |
| ти | дотече́ше |
| той / тя / то | дотече́ше |
| ние | дотеча́хме |
| вие | дотеча́хте |
| те | дотеча́ха |
Минало свършено време
| аз | доте́кох |
| ти | доте́че |
| той / тя / то | доте́че |
| ние | доте́кохме |
| вие | доте́кохте |
| те | доте́коха |
Повелително наклонение
| ти | дотечи́ |
| вие | дотече́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | доте́къл |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | дотеча́л |