Conjugation of диря
[ˈdirʲɐ](+ dative pronoun) to ask for, to dare, to call out Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | ди́ря |
| ти | ди́риш |
| той / тя / то | ди́ри |
| ние | ди́рим |
| вие | ди́рите |
| те | ди́рят |
Минало несвършено време
| аз | ди́рех |
| ти | ди́реше |
| той / тя / то | ди́реше |
| ние | ди́рехме |
| вие | ди́рехте |
| те | ди́реха |
Минало свършено време
| аз | ди́рих |
| ти | ди́ри |
| той / тя / то | ди́ри |
| ние | ди́рихме |
| вие | ди́рихте |
| те | ди́риха |
Повелително наклонение
| ти | дири́ |
| вие | дире́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | ди́рещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | ди́рил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | ди́рел |
Минало страдателно причастие
| — | ди́рен |
Деепричастие
| — | ди́рейки |