Conjugation of вкова
[fkoˈvɤ]second/third-person singular aorist indicative of вкова́ (vková) Ver definición completa →
Свършен вид
Сегашно време
| аз | вкова́ |
| ти | вкове́ш |
| той / тя / то | вкове́ |
| ние | вкове́м |
| вие | вкове́те |
| те | вкова́т |
Минало несвършено време
| аз | вковя́х |
| ти | вкове́ше |
| той / тя / то | вкове́ше |
| ние | вковя́хме |
| вие | вковя́хте |
| те | вковя́ха |
Минало свършено време
| аз | вкова́х |
| ти | вкова́ |
| той / тя / то | вкова́ |
| ние | вкова́хме |
| вие | вкова́хте |
| те | вкова́ха |
Повелително наклонение
| ти | вкови́ |
| вие | вкове́те |
Минало свършено деятелно причастие
| — | вкова́л |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | вковя́л |
Минало страдателно причастие
| — | вкова́н |