Conjugation of взимам
[ˈvzimɐm]to take (to get something into one's possession without permission or by mistake) Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | взи́мам |
| ти | взи́маш |
| той / тя / то | взи́ма |
| ние | взи́маме |
| вие | взи́мате |
| те | взи́мат |
Минало несвършено време
| аз | взи́мах |
| ти | взи́маше |
| той / тя / то | взи́маше |
| ние | взи́махме |
| вие | взи́махте |
| те | взи́маха |
Минало свършено време
| аз | взи́мах |
| ти | взи́ма |
| той / тя / то | взи́ма |
| ние | взи́махме |
| вие | взи́махте |
| те | взи́маха |
Повелително наклонение
| ти | взи́май |
| вие | взи́майте |
Сегашно деятелно причастие
| — | взи́мащ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | взи́мал |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | взи́мал |
Минало страдателно причастие
| — | взи́ман |
Деепричастие
| — | взи́майки |