Conjugation of буча
[ˈbut͡ʃɐ](+ dative pronoun) to itch, to have stinging feeling Ver definición completa →
Несвършен вид
Сегашно време
| аз | бу́ча |
| ти | бу́чиш |
| той / тя / то | бу́чи |
| ние | бу́чим |
| вие | бу́чите |
| те | бу́чат |
Минало несвършено време
| аз | бу́чех |
| ти | бу́чеше |
| той / тя / то | бу́чеше |
| ние | бу́чехме |
| вие | бу́чехте |
| те | бу́чеха |
Минало свършено време
| аз | бу́чих |
| ти | бу́чи |
| той / тя / то | бу́чи |
| ние | бу́чихме |
| вие | бу́чихте |
| те | бу́чиха |
Повелително наклонение
| ти | бучи́ |
| вие | буче́те |
Сегашно деятелно причастие
| — | бу́чещ |
Минало свършено деятелно причастие
| — | бу́чил |
Минало несвършено деятелно причастие
| — | бу́чел |
Минало страдателно причастие
| — | бу́чен |
Деепричастие
| — | бу́чейки |